Галин - Да си ми ти текст на песента (lyrics)
Galin
[Галин - Да си ми ти текст на песента lyrics]
Гледам те и си мисля до кога
Ще се връзваш на моята игра с мене свиквай
Сега променям всички правила
И се смея на това колко си наивна
Разхвърляната стая с пръснатите дрехи
За тебе си оставам като в рицарски доспехи
И не знам защо си, не знам защо си
Не знам защо си мислиш
Че в приказка живееш
Питаш ме какво ти правя
Карам те да полудееш ти ще бъдеш като кукла
Много с теб ще са играли
Но и куклите омръзват
И превръщат се в парцали
Даваш си душата, да си ми ти
В сърцето ми едната да си ми ти
Небето и земята да си ми ти
Ама не си, ама не си
Знам боли, но истината е в това
Че не съм безразличен и не мога да обичам
На мен отдавна взеха ми я любовта
И не знам това сърце как да го наричам
Бутилките от снощи на стъклената маса
Милата ми как ги гледа все едно цветя са
И не знам защо си, не знам защо си
Не знам защо си мислиш
Че в приказка живееш
Питаш ме какво ти правя
Карам те да полудееш ти ще бъдеш като кукла
Много с теб ще са играли
Но и куклите омръзват
И превръщат се в парцали
Даваш си душата, да си ми ти
В сърцето ми едната да си ми ти
Небето и земята да си ми ти
Ама не си, ама не си
Говорех истини, а ти не чуваше
В миражи вярваше
Днес под снимките плачещи лица
Но не е приказка и не сме деца, не сме
И вярвам ще се влюбиш някой ден
И ще си щастлива, но не до мен
Още ли вярваш в любовта?
Ще се връзваш на моята игра с мене свиквай
Сега променям всички правила
И се смея на това колко си наивна
Разхвърляната стая с пръснатите дрехи
За тебе си оставам като в рицарски доспехи
И не знам защо си, не знам защо си
Не знам защо си мислиш
Че в приказка живееш
Питаш ме какво ти правя
Карам те да полудееш ти ще бъдеш като кукла
Много с теб ще са играли
Но и куклите омръзват
И превръщат се в парцали
Даваш си душата, да си ми ти
В сърцето ми едната да си ми ти
Небето и земята да си ми ти
Ама не си, ама не си
Знам боли, но истината е в това
Че не съм безразличен и не мога да обичам
На мен отдавна взеха ми я любовта
И не знам това сърце как да го наричам
Бутилките от снощи на стъклената маса
Милата ми как ги гледа все едно цветя са
И не знам защо си, не знам защо си
Не знам защо си мислиш
Че в приказка живееш
Питаш ме какво ти правя
Карам те да полудееш ти ще бъдеш като кукла
Много с теб ще са играли
Но и куклите омръзват
И превръщат се в парцали
Даваш си душата, да си ми ти
В сърцето ми едната да си ми ти
Небето и земята да си ми ти
Ама не си, ама не си
Говорех истини, а ти не чуваше
В миражи вярваше
Днес под снимките плачещи лица
Но не е приказка и не сме деца, не сме
И вярвам ще се влюбиш някой ден
И ще си щастлива, но не до мен
Още ли вярваш в любовта?