Маргарита Хранова - Устрем текст на песента (lyrics)
[Маргарита Хранова - Устрем текст на песента lyrics]
Не ме зазиждай с четири стени
Защото има мъдрост стара
Че песента в клетка не звънни
Дори да бъде в клетка позлатена
Свободна само над света лети
Не ме кори за нощите ми будни
Че тясно ми е мекото легло
Че сън когато в клетките ти легне
Аз литвам с мое мъничко крило
При хората с далечни земни друми
И спирам радостта до всеки праг
И пращам много, много нежни думи
След всеки заминаващ влак
Земята топла с две ръце обгръщам
В очи потапям ярките звезди
И цялата се устремявам
Към неизпробните висоти
Не ме съди за мойто безпокойство
За жаждата напред да се стремя
В кръвта си нося непокорство
Преляно в мен от моята земя