Marianoff - Отпаднала пиеса текст на песента (lyrics)
[Marianoff - Отпаднала пиеса текст на песента lyrics]
И моля те недей
Недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш
Че у вас ще съблечеш
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш пак си я сложи
Моля те звънни ми
Отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти
Права си, прости ми
Нека така остане си, но в душата рана си
И всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам
Явно харесва ми да ме боли
Щом всеки път търся очите ти
Представям си с теб мечтите си
Поглеждайки назад вече не виждам и следите ти
Прости ми, че съм тъй наивен
Силно надявам се да е сън
Тъжно е, че още съм загрижен
И моля се да не те виждам щом излизам навън
И моля те недей
Недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш
Че у вас ще съблечеш
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш пак си я сложи
И макар и да те търся в другите не те намирам
След теб съм на парчета и сега си ги събирам
Уж не съм глупак, а всякаш не разбирам
Че любовта ти е отпаднала
Пиеса за която репетирам
Моля те звънни ми
Отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти
Права си, прости ми
Нека така остане си, но в душата рана си
И всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам
И моля те недей
Недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш
Че у вас ще съблечеш
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш пак си я сложи
Недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш
Че у вас ще съблечеш
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш пак си я сложи
Моля те звънни ми
Отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти
Права си, прости ми
Нека така остане си, но в душата рана си
И всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам
Явно харесва ми да ме боли
Щом всеки път търся очите ти
Представям си с теб мечтите си
Поглеждайки назад вече не виждам и следите ти
Прости ми, че съм тъй наивен
Силно надявам се да е сън
Тъжно е, че още съм загрижен
И моля се да не те виждам щом излизам навън
И моля те недей
Недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш
Че у вас ще съблечеш
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш пак си я сложи
И макар и да те търся в другите не те намирам
След теб съм на парчета и сега си ги събирам
Уж не съм глупак, а всякаш не разбирам
Че любовта ти е отпаднала
Пиеса за която репетирам
Моля те звънни ми
Отдавна вече съм забравил как звучи гласа ти
Права си, прости ми
Нека така остане си, но в душата рана си
И всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам
И моля те недей
Недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш
Че у вас ще съблечеш
Захвърли я при нещата които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш пак си я сложи