Молец - Бял лист текст на песента (lyrics)
Molec [Julian Slavchev, Chris Makarov] Bulgaria
[Молец - Бял лист текст на песента lyrics]
Аз съм бял лист
Пред тебе съм гол, изрисувай ме с багри
Аз съм бял лист
Накапи ме с кафе – мойте страници жадни
Аз съм бял лист
Подари ми живота на четките златни
Аз съм бял лист
Нека всеки белег е картина, нека ми мине
Нека мастилото на химикала остави ситна диря
Да съдира мойта кожа като едри откровения
Напиши по мене най-красивата си поезия
Изгори я на пепел, ако има противоречия
Надявам се отново към мен да понечиш
Дори смачкана топка на думи във гърлото
Тука съм
Не искам нищо друго, само с теб
И в крайната ми лудост, забравям за днес
Макар и да е трудно, изморени ръце
Протягам смирен, протягам към теб
С тебе съм жив, с тебе ще мра
С тебе съм буден, с теб ще заспя
С тебе в буря, с теб тишина
Да гледам слънцето право в лъчите
Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите
Ти си мастило, излей се по мен
Пиши върху мене твоето име
Излей и духа си и ще го попия
Ти си мастило, излей се по мен
Ти вадиш от мене събраното гнило
И палиш ме нежно, когато изстивам
Потопи ме за миг и дръпни ме
Преди да съм свикнал, в ухо не се вика
Гласа ти е тих, гласа ти по-нежен от стих е
Гласа ти е вихър, но пак не ме стига
И всичко в мене крещи в ушите пищене
Дано да успея, пак твоя шепот да чувам вечно
И вътре отеква
Помогни ми да мога да оставя на тия след т’ва
Да видят, че с теб, да видят, че с теб
Могат да стигнат на пръсти небето
Могат да стигнат с един пръст небето
С тебе съм жив, с тебе ще мра
С тебе съм буден, с теб ще заспя
С тебе в буря, с теб тишина
Да гледам слънцето право в лъчите
Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите
Пред тебе съм гол, изрисувай ме с багри
Аз съм бял лист
Накапи ме с кафе – мойте страници жадни
Аз съм бял лист
Подари ми живота на четките златни
Аз съм бял лист
Нека всеки белег е картина, нека ми мине
Нека мастилото на химикала остави ситна диря
Да съдира мойта кожа като едри откровения
Напиши по мене най-красивата си поезия
Изгори я на пепел, ако има противоречия
Надявам се отново към мен да понечиш
Дори смачкана топка на думи във гърлото
Тука съм
Не искам нищо друго, само с теб
И в крайната ми лудост, забравям за днес
Макар и да е трудно, изморени ръце
Протягам смирен, протягам към теб
С тебе съм жив, с тебе ще мра
С тебе съм буден, с теб ще заспя
С тебе в буря, с теб тишина
Да гледам слънцето право в лъчите
Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите
Ти си мастило, излей се по мен
Пиши върху мене твоето име
Излей и духа си и ще го попия
Ти си мастило, излей се по мен
Ти вадиш от мене събраното гнило
И палиш ме нежно, когато изстивам
Потопи ме за миг и дръпни ме
Преди да съм свикнал, в ухо не се вика
Гласа ти е тих, гласа ти по-нежен от стих е
Гласа ти е вихър, но пак не ме стига
И всичко в мене крещи в ушите пищене
Дано да успея, пак твоя шепот да чувам вечно
И вътре отеква
Помогни ми да мога да оставя на тия след т’ва
Да видят, че с теб, да видят, че с теб
Могат да стигнат на пръсти небето
Могат да стигнат с един пръст небето
С тебе съм жив, с тебе ще мра
С тебе съм буден, с теб ще заспя
С тебе в буря, с теб тишина
Да гледам слънцето право в лъчите
Да помня кой щях да съм, ако не беше ти с мен
Да пия от тебе, сякаш за последно жив съм
Да дишам дълбоко – да влезе дъха в гърдите